Валентин Тончев, ДПС: Спасяването на българските евреи е свидетелство за силата на човечността
Валентин Тончев, Движение за права и свободи
Историята за спасяването на българските евреи по време на Втората международна война е удостоверение за силата на човечността пред лицето на неописуемото зло.
80-ата годишнина е забележителна глава от историята на България, с която народът ни би трябвало да се гордее. Във време на голяма свирепост и принуждение България се изправя в отбрана на своите еврейски братя и сестри показвайки ни, че даже в най-мрачните времена вярата и човечността могат да надделеят.
Животът на 48 000 души – другари, съседи и родственици – е цена, която българите отхвърлят да платят даже в името на най-съкровеното – реализирането на своя народен блян. Всъщност, по подигравка на ориста, точно немският пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле в своите записки най-добре обрисува вродената приемливост у българите, останала неразбираема за него:
„ Българското общество не схваща същинското значение на еврейския проблем… Обикновеният българин не схваща смисъла на битката срещу еврейството, още повече, че и расовият въпрос по природа не му е понятен… Българите не намират у евреите никакви дефекти, които да оправдаят някакви особени ограничения против тях… ”, написа с отрицание Бекерле.
Така в един от най-мрачните интервали от европейската история, у нас явно е съществувало това, което през днешния ден назоваваме гражданско общество. Това е самобитен митинг освен против всяко прегъване на управляващите в България срещу изконните човешки полезности, само че на процедура и против Германия, чиито танкове към този момент са прегазили съвсем цяла Европа.
Днес би трябвало да си дадем сметка, че през 1943 година в изискванията на изключително комплицирана външно и вътрешнополитическа обстановка, политическият ни хайлайф е показал разсъдък, отговорност и възприятие за народен и всемирен дълг. Сега, когато още веднъж сме изправени пред комплицирани външнополитически провокации, когато на стотина километра от границата ни се води най-мащабната война в Европа след края на Втората международна война, още веднъж сме призвани да проявим политическо водачество и да намерим път към национално помиряване в името на националния интерес. Само по този начин ще можем да предадем на идните генерации урока, на който на собствен ред ни научиха нашите предшественици – на мъдростта, човеколюбието и достойнството.
Историята за спасяването на българските евреи по време на Втората международна война е удостоверение за силата на човечността пред лицето на неописуемото зло.
80-ата годишнина е забележителна глава от историята на България, с която народът ни би трябвало да се гордее. Във време на голяма свирепост и принуждение България се изправя в отбрана на своите еврейски братя и сестри показвайки ни, че даже в най-мрачните времена вярата и човечността могат да надделеят.
Животът на 48 000 души – другари, съседи и родственици – е цена, която българите отхвърлят да платят даже в името на най-съкровеното – реализирането на своя народен блян. Всъщност, по подигравка на ориста, точно немският пълномощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле в своите записки най-добре обрисува вродената приемливост у българите, останала неразбираема за него:
„ Българското общество не схваща същинското значение на еврейския проблем… Обикновеният българин не схваща смисъла на битката срещу еврейството, още повече, че и расовият въпрос по природа не му е понятен… Българите не намират у евреите никакви дефекти, които да оправдаят някакви особени ограничения против тях… ”, написа с отрицание Бекерле.
Така в един от най-мрачните интервали от европейската история, у нас явно е съществувало това, което през днешния ден назоваваме гражданско общество. Това е самобитен митинг освен против всяко прегъване на управляващите в България срещу изконните човешки полезности, само че на процедура и против Германия, чиито танкове към този момент са прегазили съвсем цяла Европа.
Днес би трябвало да си дадем сметка, че през 1943 година в изискванията на изключително комплицирана външно и вътрешнополитическа обстановка, политическият ни хайлайф е показал разсъдък, отговорност и възприятие за народен и всемирен дълг. Сега, когато още веднъж сме изправени пред комплицирани външнополитически провокации, когато на стотина километра от границата ни се води най-мащабната война в Европа след края на Втората международна война, още веднъж сме призвани да проявим политическо водачество и да намерим път към национално помиряване в името на националния интерес. Само по този начин ще можем да предадем на идните генерации урока, на който на собствен ред ни научиха нашите предшественици – на мъдростта, човеколюбието и достойнството.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ